В малката ми главица все се мъдрят разни историйки,умни мисли се блъскат.Съвсем скоро от това блъскане се прероди едно старо виждане.И понеже простите неща се оказват съвършени,стигнах до извода,че съм преоткрила нещо очевидно и същевременно неповторимо-животът е прекрасен!
   Не очакваше да кажа това,нали?Струва ти се обикновенно,невзрачно,дори грешно.Всъщност аз винаги съм го знаела дълбоко в себе си.Таяло се е в малката ми обичлива същност и е чакало удобен момент да изплува.Днес го преоткрих!С нова сила,с ново очарование и непоклатима вяра.
   Поводът?Никакъв."Гениалните" открития понякога ме осеняват съвсем неочаквано или всичко е съдба...Обичам живота,обичала съм го и това едва ли ще се промени.Да притежаваш живот означава да притежаваш всичко!Да си жив означава,че съществуваш,че си оставил своята следа върху майката Земя,че ще бъдеш запомнен.
   Ех,живот...Какво си ти и защо толкова много хора се отказват от теб?различен ли си за всеки или си един,но с хиляди лица?Защо се усмихваш на едни,а други злобно плюеш?Благодаря ти,че си благосклонен към мен.Аз те обичам и ти се радвам.Щастлива съм с всичко,което носиш-и с лошото,и с доброто.Доброто ме зарежда с енергия,показва ми чудесата ти и ме кара да се усмихвам,а лошото ме прави по-силна и ме учи да преодолявам трудностите и несполуките.
   Ах,живот...Сграбчила съм те здраво,държа те с малките си пръстчета,прегърнала съм те и никога,никога няма да те пусна!Прекалено скъп си ми,за да те подаря някому или просто да се откажа от теб.Искаш или не-ти си моят живот!Дали сам си се обрекъл на мен,дали си ме избрал или съдбата ме е натрапила,не знам.

... някой да го каже. :)